Новогодишни късмети

Едва ли има българин, който може да си представи Нова година без класическата баница със сирене и яйца. В нея по традиция се слагат пара и дрянови клонки. Според пъпките по клончето се наричат късметите - за здраве, дом, женитба, късмет, реколта... Ценностите са се изменили през годините и днес наричаме дряновите пъпки за екскурзия в чужбина, кола, мезонет, кариера...

Едно със сигурност се е пренесло във времето до наши дни - всеки тръпне в очакване на късмета си. У дома завъртаме баницата и всеки взима падналото му се парче, а децата започват трескаво да ровят в търсене на паричката. Възрастните се обединяват повече около пожеланията, а когато те са хубави ги помнят и носят със себе си цяла година.

Преди няколко години започнах да събирам всякакви римувани късмети. Най-напред открих такива в готови кори за баница в близкия магазин. Разбира се не всички бяха подходящи, според моите разбирания, но част от тях продължих да използвам и до днес. Отначало ги преписвах на компютъра си, но после се върнах към изписването им на ръка, защото така са по-ценни и впечатляващи. За баницата ги преписвах с молив върху паус, но после късметите започнаха да стават все повече и повече... Докато...

Един ден не ми хрумна да ги навия и да ги сложа в буркан - от старите от лютеница "хорце", за да може лесно да се бърка в него с ръка и хората да си взимат произволен късмет. Но бурканът стоеше незабелязан... Затова реших да му сложа етикет. След като късметите ми бяха в рима, редно беше и текста на етикета на буркана да е римуван:
"Пожелай за Новата година дар,
Бръкни в бурканчето със жар
И нека твоето желание,
Се сбъдне в миг - като ухание!"

Сега този буркан стои в работата и всеки, който мине вече го търси с поглед. Късметите са над 120 и няма повтарящи се. Събирах ги в продължение на четири години. Една част от тях попаднаха при приятели в малки платнени торбички. Други станаха част от новогодишни тържества с големи питки и баници. Имаше и омотани с червен конец, които самостоятелно - в малки стъклени бурканчета, достигнаха до хората, заедно новогодишните подаръци.

Нека да обърна малко внимание и на направата на късметите. Освен текста, можем да помислим и за хартията. За баницата, вече стана ясно, че трябва хартията да е оризова или паус, за да издържи на високата температура в печката, а и мазните петна ѝ личат по-малко.
За късметите в буркана хартията може да е обикновена - бяла или в различни цветове. От един лист А4, сгънат на две по късата страна, после на 8, излизат общо 16 еднакви по размер листчета.

Листчета за изрязани с къдрава ножица, за да се подчертае, че са ръчно изработени. След което започва голямото писане на текстовете. Разбира се, винаги може да се измисли начин, напечатани или изпринтени, късметите да имат подобен вид, но ако искате хората да ги носят дълго в джоба си, направете ги на ръка - с мастило /с писалка, а не с химикал/, изрежете ги сами, дори да не са съвсем равни, навийте ги и ги омотайте с червен конец. Ефекта си заслужава.
Защото...

Никъде няма да намерите същите като вашите ръчно изработени късмети и ще сте сигурни, че радостта от получаването им е неподправена и уникална.

След като приключите с късметите, не забравяйте да приготвите дряновите сурвакници, че освен късмети за всички, да има и за вас - от всяка къща, в която ще дадете от вашите късмети, да получите дарове и усмивки.