Весела ви година,
На всекиго жълтица,
А на мене с торбица!"
Не може на Коледа да не си припомним стародавните обичаи. Един от тях, доста позабравен, е коледуването на Бъдни вечер, когато тайфа младежи обикаля от къща на къща, пеейки различни песни.
Всяка къща гостоприемно дарява коледарите с нарочно приготвени за случая от момите краваи. Групата на коледарите се състои от старец, който стои начело и знае всички коледарски песни; бабата (мъж, облечен в женски дрехи), който изпълнява ролята на шут и разказва смешни истории; гайдар; трохобер, който събира даренията; и от четниците, които помагат при пеенето.
След като изпеят всички песни и успеят да разсмеят домочадието, домакинът дарява коледарите с нарочно за целта месен кравай. Следват пъстри благословии за дома, за животните и пр. Взимат кравая с думите:
"Тоз кравай, печен недопечен,
На нас наречен,
Таз вечер у торбата,
Заран у чорбата. Амин."
За съжаление обичаи като коледуването изчезват, но можем поне да си ги припомняме в ежедневието си по празниците, като се стремим да даваме и нещо българско.
Сред рисунките на незабравимия Александър Божинов има няколко по темата с коледуването. Подбрах различни елементи от негови илюстрации, за да ги комбинирам в една по-сложна картичка. Някак ми се искаше по-простия модел да запазя за "американските" картички с ботушки и др. подобни, а тази да е като картина, за да привлича погледите и да е по-специална.
Вдясно виждате една от илюстрациите на художника към "Златна книга за нашите деца" ->
И така картичката имаше две "врати", които се разтварят, за да разкрият сцената на коледуването. Върху паус прекопирах илюстрациите, които после се пренасят върху картона с помощта или на индиго, или просто обърнати и повторени - контурите на молива остават следи върху картона, които после повторени вече "затвърждават" изображението.
Картонът, който използвах за картичката имитираше стара хартия, но може да използвате и мукава или обикновена книжна кесия.
Така получената картичка-картина остава да бъде оцветена.
Надявам се и тази година, да зарадвам близките си с нещо запомнящо се, нещо истинско и наше, което да ни накара, да си припомним...
за приказната трапеза, за избите с вино, за туршиите, за огнището...
И ако момата би казала на коледаря "Ако беше ме обичал, щеше да ми откупиш кравая.", то днес дали би могло да се възкликне "Ако беше ме обичал, щеше картичка да ми напишеш."?