Късмети за всеки ден

След Новогодишните късмети, хората продължиха да си търсят късмета. Някаква жена дори суеверно направила обратен завой и се върнала да си вземе късметче, за да ѝ потръгне седмицата. Така непопулярните пожелания станаха ежедневна необходимост. Също като новогодишните, и тези са в рими. Хубавото е, че могат да се теглят всеки ден. И сред тях няма повтарящи се. За разнообразие, няколко поговорки внасят сериозна нотка и поддържат напрежението в купчината.

Колкото до самия процес на правене на късметите, той не е толкова сложен. Една приятелка веднъж ми каза: "Да, кажи на всички как се прави и те ще ти откраднат идеята". Идеята е стара, само съдържанието е различно, ново и неповторимо. Първо хартията се оразмерява, за да станат късметите еднакви по големина. После всеки един се изписва с писалка и мастило, след което се изрязват търпеливо с къдравата ножица, и най-накрая се навиват на руло един по един.

И така... Дълго търсени и търпеливо подбрани, тези написани на ръка късмети са разнообразни и уникални. Заредени с надежда за сбъдване на пожеланията в тях, те имат претенцията не само да създават настроение, но и да вдъхновяват ежедневните ни дела.

Грижливо опаковани, те достигат в малки торбички в "Сандвичарника" на бул. "Ал. Стамболийски" №143, където можете да ги откриете сред изобилието от сандвичи и вкусна супа.

Glass painting или Стъклопис

Преди десет години си купих едно списание за фенери, в което имаше какви ли не модели, но по-интересното беше, че подобно на списанието Бурда, в средата имаше "кройки" с най-различни примерни мотиви. Когато реших за първи път да нарисувам нещо върху стъкло, се доверих на един от макетите в списанието - стилизирано цвете с контур, който позволява да бъде самостоятелно запълнен с цвят, което от друга страна подчертава и основните цветове на изображението.

Достатъчни са само четирите основни цвята - зелен, син, червен и жълт. Допълнително се нуждаете от специален контур (relief paste), меки четки, които позволяват лесното нанасяне на боята върху стъклото и няколко стъклени плочки с размери 15см/15см.

Макетът, който виждате в средата на втората снимка се поставя зад стъклото, след което очертанията му се повтарят с помощта на контура.

След като контура изсъхне, получените фигури се оцветяват по модела, който виждате в лявата част на снимката.

В дясно на снимката виждате първото готово стъкло.

На останалите стъкла, които приготвихме за евентуален бъдещ фенер, цветовете са разменени. Така се получиха четири еднакви, подобни на витраж рисунки.

С мека четка, боята лесно се разнася в предварително оформените със специалния контур форми.

Ето още няколко неща, които е полезно да предвидите:

Добре е, стъклото да се почисти с влажна памучна кърпа, преди да се рисува върху него.

Желателно е, отделните елементи да се оцветяват при хоризонтално поставено стъкло, за да не се разтича боята.

След 30 минути боята вече може да се пипа, но ако искате да пренесете стъклата е добре, да не ги увивате, защото ще са напълно сухи едва след 48 часа. Времето за изсъхване може да се намали, като стъклата се поставят за 5 минути в предварително загрята фурна на 150°.

Остава да довършим фенера, като му направим подходяща рамка. Очаквайте продължение!

Картини без рамки

Неотдавна се наложи да правим една малка изложба, естествено със собствени средства. Изложбата включваше около 30 снимки и щеше да е непосилно всичките да бъдат в рамки или зад стъкло. Тогава ни хрумна, че може да използваме по-дебел картон, за да не се огъват, а вместо стъкло - прозрачно фолио.

И така, казано накратко - всичко от което се нуждаете е:

1) Канап или тел;
2) Щипки;
3) Щифтове за декорация;
4) Картон и прозрачно фолио формат А4;
5) Ножици;
6) Лепило.

Върху картона формат А4 залепвате снимката. Отгоре поставяте предварително избърсания от отпечатъци лист прозрачно фолио.

С шило или върха на ножицата маркирате лека дупка в четирите ъгъла на снимката/ картината, където ще промушите щифтовете /защото те не са достатъчно остри за да пробият фолиото и картона/. Вместо щифтове, можете да използвате капси. Ако направите две дупки една до друга във всеки ъгъл на снимката, може дори да прекарате канап или обикновен конец, който да завържете от задната страна.

<-- Така изглежда разпънатият щифт от задната страна. Направените по този начин снимки, не само, че ни спестиха средства за рамки и стъкла, но и ни улесниха при пренасянето им - леки са и не толкова обемни. Всичките се побраха в един плик. Вече на място забихме няколко пирона, опънахме канапа и провесихме снимките - досущ като прането на простора.

Така и нарекохме изложбата - ПРОСТОР.

ПРО-100-Р или ProStore...

Вече знаем и това как се прави!

Дори имаме първата по рода си Пътуваща книга за отзиви, мнения, впечатления, идеи, критики и пожелания.