Като повечето неща, които се случват и това стана съвсем случайно. Приятелка ми се обади и предложи да поровя в едни прежди и да си избера, каквото ми хареса, понеже вече нямало как да ги съхраняват. А преждите се оказаха с дълга история - събирани кълбенце по кълбенце от дядо ѝ - художник, който рисувал картините си вместо с четка, с конци.
И така след половин ден ровене и избиране, се прибрах с цял сак прежди. Оттук насетне, няма кой знае какво изплетено или направено, но преждите са си тук. Понеже не мога да плета, но ентусиазма при вида на сандък с кълбета си дърпа човека към, ако не друго, то поне едно творческо оплитане и заплитане на хрумки, и ето че изпод куката се изниза един прав шнур, с вплетени в него мъниста.
После същия шнур се пръкна и в небесно синьо. После дойде ред и на една, недовършена все още, чучка... или шапка?! Подозирам, че това плетене ще се превърне в безкрайно, но идеите се родиха още, докато подреждах кълбетата, така че някой ден ще видят бял свят - надявам се ;)
Някой си беше казал - "Какво друго е живота, освен плетка на една кука?!"
