Забрадка, вместо качулка

Вървейки един слънчев ден из улиците на града, попаднах в едно малко магазинче и едно малко чукче привлече вниманието ми. Излязох бързо от магазина, за да не си купя това толкова симпатично оръдие на труда. Но уви, не след дълго отново попаднах там, търсейки нещо друго, разбира се и отново го видях - вече в компанията на малки симпатични капси във формата на цветя. Нямах ни най-малка представа дали тези симпатични цветчета ще ми послужат за нещо, но ги взех, заедно с чукчето. Не помня какво ме наведе на мисълта за чадърите и качулките (най-вероятно дъждовете напоследък), но тъкмо тогава си спомних за едно малко найлоново пликче, което баба ми винаги носеше в чантата си. Щом запръскаше дъжд, баба ми вадеше от него нещо като найлонова забрадка, нагъната като ветрило. Разтваряше я и покриваше с нея прическата си. Трябва да е било нещо подобно. И ето ме - нетърпеливо търсеща нещо найлоново.

Намерих един черен чувал.

Изрязах парче с размери приблизително 60х50см и го нагънах по дългата страна, подобно на плисирана пола.

Добре прегънах всеки ръб.


Ето така:


С новото чукче и приспособленията за поставяне на капси, пробих дупки в двата края на нагънатия найлон.

Поставих капсите-цветчета, в средата на които има малка дупчица. През всяка дупчица промуших панделки с размер около 30см.

Накрая навих получената найлонова "лента" ето така:

Полученото малко спретнато пакетче, може да се побере дори в портмоне.


Лесно се разтваря и прибира обратно и най-важното - може да спаси току-що направената Ви прическа, в случай че сте си забравили чадъра.

В разгънато положение, забрадката изглежда така:

Ако не друго, то поне намерих още едно приложение на ненужните найлонови торбички и направих опит да направя от нищо-нещо.

Следващият път ще опитам да направя "нещото" по-цветно.



United colors of how to make ;)