Плетен гердан

Като повечето неща, които се случват и това стана съвсем случайно. Приятелка ми се обади и предложи да поровя в едни прежди и да си избера, каквото ми хареса, понеже вече нямало как да ги съхраняват. А преждите се оказаха с дълга история - събирани кълбенце по кълбенце от дядо ѝ - художник, който рисувал картините си вместо с четка, с конци.

И така след половин ден ровене и избиране, се прибрах с цял сак прежди. Оттук насетне, няма кой знае какво изплетено или направено, но преждите са си тук. Понеже не мога да плета, но ентусиазма при вида на сандък с кълбета си дърпа човека към, ако не друго, то поне едно творческо оплитане и заплитане на хрумки, и ето че изпод куката се изниза един прав шнур, с вплетени в него мъниста.

После същия шнур се пръкна и в небесно синьо. После дойде ред и на една, недовършена все още, чучка... или шапка?! Подозирам, че това плетене ще се превърне в безкрайно, но идеите се родиха още, докато подреждах кълбетата, така че някой ден ще видят бял свят - надявам се ;)







Някой си беше казал - "Какво друго е живота, освен плетка на една кука?!"

Саксии с апликации

Наскоро приятелка ме помоли да направя подаръци за майка ѝ и тъща ѝ. Хем да са равностойни, хем да са различни. И така стигнахме до саксиите с различни апликации.

Подбрах няколко мотива в топлата гама, добавих към списъка с необходими неща и лепило, и се захванах с изрязването на мотивите.

Саксиите купих от близкия цветарски магазин.

Подходящи за подобни апликации  отново се оказаха салфетките с мотиви от картини на Климт (в случая имитации на негови произведения ;)

От една златиста нишка в другата салфетка се подсетих, че мога да добавя малко златен станиол и да го лакирам, което може да се види на снимката вдясно ->

На другата саксия подчертах златната нишка на самата салфетка с малко бронзова боя и така изравних вложените в двата подаръка материали.

След цялостно облепяне на саксията с мотивите от салфетката под формата на ленти и добавяне на бронзовите нишки, лакирах повърхността с лак за дърво. Оставих да изсъхне на радиатора - обърната наобратно, така че топлия въздух да я загрява отдолу.

При апликацията с мотивите на "Климт" добавените станиоли разтърках със шкурка, за да загладя неравностите.

Подаръците намериха своите цветя, които скоро ще се усмихнат на пролетното слънце.

Св. Валентин в капачки

В края на зимата е време за празника на любовта.

Отново с няколко неща, които други биха изхвърлили, ще видите как с малко може да направите подходящи за случая подаръци.

Ето необходимите неща:

1) Метални капачки от безалкохолни или бира;
2) Тел, от която с помощта на клещи се извиват малки халки за закачане на капачката;
3) Шило и чук за пробиване на дупка в капачката;
4) Подходящи мотиви за апликиране върху кабачките;
5) Моделин.

С помощта на шилото, върху подходяща дървена повърхност,  се пробива дупка в периферията на капачката.

Извитата с клещите тел, вкарваме в дупката и завиваме и другия ѝ край, така че да не се измъква.

Запълваме капачката с моделин/ глина/ тесто. Изчакваме да се втвърди, ако предвиждаме да залепим мотив от салфетка.

Ако инкрустираме камък, парче корк или дърво, или друг подходящ елемент, тогава работим, докато моделина е все още мек.

Така направената капачка, можете да носите като висулка на врата, да приспособите на обица, да закачите на ключодържателя си или да закачите да виси някъде в къщи.

Бижута от сирийчета

Отдавна се изкушавам от идеята за бижу от стъклени топчета и по-точно така наречените сирийчета. Има нещо магическо в тях - онези стъклени сфери, които правят светлината да изглежда вълшебна, а приказните цветни форми в тях приличат на сметана, току-що излязла от шприца.

Като малка ги събирах с единствената цел - да си ги гледам.

С помощта на клещи и тел, "облякох" едно топче, като внимателно затегнах края, оставяйки едно "ухо", откъдето да минава синджир или обица.

За обиците е важно да се подберат еднакви по големина и с  подобна шарка сирийчета.

Така "овързани" хубаво, за да не се търкулнат, сирийчетата се превръщат в стилен и оригинален подарък.

Коледари

"Сурва, сурва година,
Весела ви година,
На всекиго жълтица,
А на мене с торбица!"

Не може на Коледа да не си припомним стародавните обичаи. Един от тях, доста позабравен, е коледуването на Бъдни вечер, когато тайфа младежи обикаля от къща на къща, пеейки различни песни.

Всяка къща гостоприемно дарява коледарите с нарочно приготвени за случая от момите краваи. Групата на коледарите се състои от старец, който стои начело и знае всички коледарски песни; бабата (мъж, облечен в женски дрехи), който изпълнява ролята на шут и разказва смешни истории; гайдар; трохобер, който събира даренията; и от четниците, които помагат при пеенето.

След като изпеят всички песни и успеят да разсмеят домочадието, домакинът дарява коледарите с нарочно за целта месен кравай. Следват пъстри благословии за дома, за животните и пр. Взимат кравая с думите:
"Тоз кравай, печен недопечен,
На нас наречен,
Таз вечер у торбата,
Заран у чорбата. Амин."

След като завършат коледуването, момците откупват гевреците. После всеки отива на хорото да дири момата, чийто кравай е откупил.

За съжаление обичаи като коледуването изчезват, но можем поне да си ги припомняме в ежедневието си по празниците, като се стремим да даваме и нещо българско.

Сред рисунките на незабравимия Александър Божинов има няколко по темата с коледуването. Подбрах различни елементи от негови илюстрации, за да ги комбинирам в една по-сложна картичка. Някак ми се искаше по-простия модел да запазя за "американските" картички с ботушки и др. подобни, а тази да е като картина, за да привлича погледите и да е по-специална.


Вдясно виждате една от илюстрациите на художника към "Златна книга за нашите деца" ->

И така картичката имаше две "врати", които се разтварят, за да разкрият сцената на коледуването. Върху паус прекопирах илюстрациите, които после се пренасят върху картона с помощта или на индиго, или просто обърнати и повторени - контурите на молива остават следи върху картона, които после повторени вече "затвърждават" изображението.

Картонът, който използвах за картичката имитираше стара хартия, но може да използвате и мукава или обикновена книжна кесия.

Така получената картичка-картина остава да бъде оцветена.

Надявам се и тази година, да зарадвам близките си с нещо запомнящо се, нещо истинско и наше, което да ни накара, да си припомним...

за приказната трапеза, за избите с вино, за туршиите, за огнището...

И ако момата би казала на коледаря "Ако беше ме обичал, щеше да ми откупиш кравая.", то днес дали би могло да се възкликне "Ако беше ме обичал, щеше картичка да ми напишеш."?

Врабец в снега се гуши

Хартия, почерк, пожелания, плик... Това са само част от нещата, които помним от празниците. Така съм запомнила една картичка, която се получи в къщи за Коледа, когато бях малка.

Вероятно ме е впечатлила, защото много напомняше илюстрациите на Евгений Шукаев към "Алиса в страната на чудесата" (издадена от Progress Publishers Moscow), или просто, защото е приличала на картинка от книжка с приказки, а това прави всяка картичка малко по-специална.

Смътно си спомням, че на картичката имаше някакво птиче, което сгушено на клонка, чакаше белобрадия старец да напълни провисналия на клона до него чорап. Като се замисля, може и пълен да е бил.

Реших да съживя по памет този момент на очакване.

И така... леко положих контурите с тънкописец - в черно и червено.

При първия ми опит, направен направо с тънкописеца, врабеца стана с малко несъразмерна опашка и затова, при втория опит, използвах първо молив ;) Иначе фигурата му напомня много тази на снежния човек - две окръжности една върху друга.

Искаше ми се пожеланието на картичката да е запомнящо се и понеже не можах да измисля кой знае какво като текст, ми хрумна да използвам писец (Brause nib), който направи буквите да изглеждат специални от само себе си ;)

Изпратихте ли вече Коледните картички? Не е нужно да ги избирате измежду многото фабрично напечатани - можете да опитате да ги нарисувате.


---
При няколкото предварителни опита за композиране на картичката, направени върху амбалажна хартия установих, че изображениято не стои никак лошо. Дори май е за предпочитане да се използва по-светла амбалажна хартия, вместо бял картон.

Коледни торбички с лакомства

Спомням си някога, баба ми слагаше малки кесийки с лакомства под елхата. Много обичах да надничам в тях. Имаше шоколад "Кума Лиса", няколко бонбона, увити в целофан, виолетки или лукчета, задължително орехи, мандарини, дъвки и понякога се намираше и някое шоколадово яйце с играчка, а когато такова нямаше, в торбичката намирах малък комплект моливи за рисуване.

Ето какво събрах, за да напълня торбичките за тази година:
1) бонбони
2) новогодишни късмети
3) обикновени и позлатени орехи
4) Коледни играчки, пълни с ориз
5) Коледни камъни
6) торбички от тюл

Разбира се, може да се добавят и споменатите лукчета, дъвки, близалки, още шоколадови лакомства и малки подаръци като свещи, порцеланови фигурки, дървени играчки, поздравителни картички, а защо не и карти за игра, малко домино или друго, което може да се побере в торбичката.

Остава да ги подредим под елхата и да изядем тайно лакомствата ;)