Как да направим...

Идеите, които ще намерите тук можете да направите и сами. Някои от тях са полезни, други са просто "за красота", но всички те са предимно за забавление.
Показват се публикациите с етикет CARAN d'ACHE inspiration. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет CARAN d'ACHE inspiration. Показване на всички публикации

събота, 28 септември 2013 г.

Paint the rain... или спирограф в природата

Зъбни колела, които рисуват. Дълго време не можех да си спомня как се наричаше това чудо. Колко много неща забравя човек, когато порасне.

Спирограф или Hypotrochoid art set вече отново го има по книжарниците.




Хипотрохоид всъщност означава "равнинна крива, описана от точка Р, фиксирана спрямо окръжност с радиус b, която се търкаля по вътрешната страна на друга, направляваща окръжност с радиус а по-голям или равен на радиуса на първата окръжност, където h е разстоянието от точка Р до центъра на вътрешната окръжност".


Нямаше да си спомня за рисуващите зъбни колела, ако не беше дъжда и капките в локвите. Тази снимка взех оттук. Впечатли ме, понеже е от ония фотографии, дето те карат да ги гледаш дълго, без да знаеш защо. Дано авторът ми прости, задето оцветих снимката му.
Ако някой възрастен види шарените кръгове, положително ще се наложи да му обяснявам какво е това.

Мога да рисувам локви :)








неделя, 22 септември 2013 г.

Paint the roofs или... оцвети покривите

Хрумка, която се появи, докато гледах детските рисунки на едно пораснало вече дете. Когато видях как сина ми рисува с новите технологии, вече ми беше ясно, че човек може да рисува и без да гледа какво правят ръцете му. Прииска ми се да опитам и му заех Pen Tablet-а, който впрочем вече не е такава новост. Същото може да се постигне и ако се рисува само с мишката, но линиите стават по-насечени.

Избрах си една тъмна снимка на свечеряващото се небе над квартала и започнах от керемидите - както ги рисуват децата.

После дойде ред на комините - тухлени, разбира се.








Втората снимка, която избрах е правена през лятото в парка на "Военната академия", но понеже идва есента, дърветата смениха цветовете си и всичко стана по-шарено.










Ето и какво се получи - стои като избродирано в час по трудово.

Смятам скоро да опитам и с други снимки, може и черно-бели. Старите портрети и репортажни снимки от вестници изглеждат подходящи за целта.

До скоро.

United colors of how2make :)












понеделник, 26 август 2013 г.

Шал от молекули в пастелени тонове

1. Коприна;
2. Контур;
3. Бои за коприна.
4. Четка за нанасяне на боята;
5. Ютия за фиксиране на боята.












Приятна за докосване, коприната подканяше да бъде обогатена с цветове, интригуващи комбинации от загатващи и изчистени форми.









Алхимия с молекули в пастелени тонове, свързани в безкрайни вериги на една цяла цветна композиция от един "мъдър" контур и една "луда" четка.









Мъдрият контур правеше всичко по силите си, всичко, за което беше предназначен - да определи очертанията, да сложи ред в цялата композиция.








Коригираше опитите за бягство от предначертаната линия, където е необходимо..



















Действаше ясно, подредено и точно - до съвършенство!



















Но тя... Лудата четка! Контури?! Тя ги разбиваше. Цветовете минаваха всичкиграници.



















Модел за подражание? При тази материя?! Тя ги отведе отвъд техните способности. Освободи ги и те се самозабравиха.


















Разтекоха се до сливане и превърнаха дефекта в ефект.



















Можете ли да го откриете?

петък, 19 юли 2013 г.

United colors of beads... Шарени, та дрънкат! 2

След подрънкващите обици и шарения пръстен, дойде ред на отдавна забравена, но иначе сравнително лесна идея за аксесоар - безопасна игла с мъниста.










Разбира се освен мъниста може да се използват и шарени звънчета, също и малки камъни, мидички и каквото може да се наниже на една малка игла.











По навик тук ще кажа и какво е необходимо, за да се направи безопасната игла-брошка:

1) малка отвертка за очила или швейцарско ножче;
2) безопасна игла;
3) мъниста;
4) клещи (които забравих да сложа на снимката ;)






И така пристъпваме към пипкавата работа...

С помощта на отвертката (или върха на ножчето) разширяваме сгъвката на главата на безопасната игла, така че да можем да я отделим.

Мънистата нанизваме на рамото с тъпия край, което по принцип е захванато в главата на безопасната.



Оставяме малко място рамото с тъпия край отново да влезе в главата на безопасната.

Затягаме с клещите. Проверяваме дали главата е добре захваната като леко дърпаме.

Иглата е готова да бъде закичена.







За да е пълен комплекта, скоро ще направя и огърлица, която едва ли ще отговаря на представата за гердан, но със сигурност отново ще е шарена, та чак ще дрънка :)

събота, 22 юни 2013 г.

United colors of beads... Шарени, та дрънкат!

Дойде лятото и жегата измести съвсем тъмните тонове. За да разнообразя ефирното облекло, реших да направя нещо бързо и циганско - висящи обици с шарени мъниста и пръстен от неблагороден метал, но затова пък всичко дрънка, защото добавих шарени звънчета.







Ето какво още трябва:
1) шарени звънчета;
2) Сребърни върбила;
3) халки за захващане на звънчетата;
4) висулки за нанизване на мънистата;
5) шарени мъниста;
6) малко по-малки шарени мъниста.














Ето така изглеждат мънистата отблизо.

Събрах по няколко броя от всеки цвят - колкото по-шарено, толкова по-весело.









От звънчетата също взех жълти, сини, зелени, червени и едно лилаво (което кой знае защо липсва на тази снимка).











Нанизах мънистата на телените висулки, които вече бях закачила за върбилата. Завъртях края с клещите, на него закачих халката с предварително нанизаните на нея звънчета и...

Ето ги! Шарени, та дрънкат... Същински карнавал!














И понеже останаха мъниста, грабнах малко тел и завъртях един пръстен.

Шарени дрънкулки сътворих днес - буквално.
















петък, 1 февруари 2013 г.

Бижута от сирийчета

Отдавна се изкушавам от идеята за бижу от стъклени топчета и по-точно така наречените сирийчета. Има нещо магическо в тях - онези стъклени сфери, които правят светлината да изглежда вълшебна, а приказните цветни форми в тях приличат на сметана, току-що излязла от шприца.



Като малка ги събирах с единствената цел - да си ги гледам.

С помощта на клещи и тел, "облякох" едно топче, като внимателно затегнах края, оставяйки едно "ухо", откъдето да минава синджир или обица.




За обиците е важно да се подберат еднакви по големина и с  подобна шарка сирийчета.











Така "овързани" хубаво, за да не се търкулнат, сирийчетата се превръщат в стилен и оригинален подарък.











сряда, 8 февруари 2012 г.

Валентинки


В очакване на деня на влюбените, изрязах няколко сърца от шарени хартии. Сърцата залепих на картонени заготовки за картички. Около всяко сърце пробих, на равни разстояния една от друга малки дупки, за да може после лесно да се прекара през тях дебел червен конец.

Получиха се симпатични сърца-кръпки.                                                    

Всяка ръчно изработена картичка заслужава ръчно изработен плик. Реших, че тропоската на валентинките може да се пренесе като обшивка на плика, но тъй като не всяка хартия понася шев, тропоската се превърна в оверлог.


С помощта на леля Валя се получи нещо подобно:
 

понеделник, 30 януари 2012 г.

Нарисувай сам!

Какво значи да умееш да рисуваш или да правиш нещо с ръцете си? Повечето хора свързват отговора на подобни въпроси или с някакъв вроден талант, или със солидно обучение. С времето се убедих, че основната съставка на рецептата за всяко ръчно изработено нещо, било то картина или дреха, е фантазията. Да откриваме в света красивото, да го видоизменяме, за да стане още по-красиво се оказва достатъчно, за да творим. Един ден си харесах красива рамка и подобно на копчето, за което се търси балтон, започнах да умувам какво да правя с бялото платно.
И понеже не мога да рисувам, се задоволих с изрезки от салфетки, които нарязани и разбъркани прекомпозирах на платното. Добавих няколко криви линии, залепих парче салфетка с небесни мотиви за фон. От цветята изразях както цветовете, така и част от зеленото. За да запазя все пак цялостта на композицията, използвах мотиви от една и съща салфетка. Открих много общо между сърцата и формите на цигулката и реших да го използвам. Вмъкнах два силуета на цигулки, изрязах две сърца и ги вмъкнах на напълно случаен принцип върху картината. При залепването на мотивите от салфетките е важно въздуха да се избутва с четката, напоена с лепило.
След като изчаках да изсъхне, готовата композиция изтърках с фина шкурка, за да премахна малките бъбуни от въздуха под салфетката. За да избегна евентуални щети от навлажняване, напръсках готовата картина с безцветен лак, който да запечата всичко.


В крайна сметка получих красива картина, подходяща за подарък за всеки дом.

В заключение мога да цитирам някого, когото не помня :D, че желанието да се създава е един от най-дълбоките копнежи на човешката душа. Следвайте го!

неделя, 16 октомври 2011 г.

CARAN d'ACHE - вдъхновението на една по-различна коприна

В началото е емоция, в края – мечта. Така започва и свършва посланието на CARAN d’ACHE. Думата „емоция” е в първото изречение, а „мечта” – в последното. Това забелязах, много след като бях омагьосана от техните произведения. „Писалката е преводач на душата”, казал Сервантес.  Откривайки вдъхновение в древните символи, CARAN d’ACHE са сътворили не просто писалки, а шедьоври, всеки един от които е талисман по рождение.  И въпреки, че не се споменава никъде, със сигурност вдъхновението на CARAN d’ACHE има нещо общо с Емануел Поаре, наричан още именно Caran d'Ache. И така, омагьосана от историята на всяка една писалка, разглеждайки със затаен дъх всяко едно послание от Волтер и Толстой, през швейцарските планини и световните архитектурни достижения, чак до Гагарин и Третяков, удивена от гениалната логика на цифровите послания в броя на изработените писалки от всяка уникална серия, все повече се ентусиазирах за нещо свое.

Умът ми препускаше през славянските божества, сенки на хора и къщи, часовникови кули, глаголицата, народните приказки, тракийските мотиви и какво ли още не. Неусетно започнах да рисувам отделни елементи от символи и механизми, да търся и комбинирам цветове и форми. Накрая оставаше само да пренеса идеите си на подходящия „носител”. Обичаен избор би била картината, но аз търсех нещо по-нестандартно, което да съдържа в себе си идеята за талисмана. Нещо, което не се набива на очи и въпреки това впечатлява.

Лесно преносимо, ефирно, предизвикващо не само емоция, но и усещане за ... цялост. И така стигнах до коприната.
Коприната поглъща цветовете по свой си начин и е цяло изкуство да ѝ противостоиш, за да създадеш свои образи. За целта първо се очертава образа, а после се оцветява като в детска книжка за оцветяване.
Всеки елемент от рисунката трябва да е със завършен контур, за да няма "изтичане" на цветовете.


И така, след дълго чакане, контурите да изсъхнат, нанасяме боята в отделните елементи. Всеки отделен цвят съхне по отделно. След като вече няма неоцветен елемент от цялата картина, шалът се изглажда с гореща ютия. 
Цветовете в един шал са ограничени до 5, максимум 6 и преобладават от топлата гама или от студената, като към групата на студените си позволих да добавя жълтото, а лилавото нанесох за акцент и като "братовчед на синьото.

Винаги в една картина трябва да има пътечка, по която светлината да си тръгне. С други думи, ако картината има светъл център, той не бива да е затворен сам за себе си, а трябва да има светли, топли акценти и другаде в композицията.

Едва ли от CARAN d’ACHE подозират за превъплъщението на тяхното вдъхновение, така както някога Айвънхоу едва ли е подозирал, че с рицарска ризница може да се облече писалка.