Закачалка за бижута

Помните ли моята приятелка от началото на този блог?! Момичето, което ми помогна тапите да срещнат своите "дръжки", подобно на тенджерата, която се търкулната да си търси похлупака, този път с помощта на един Ангел, ме зарадва с един прекрасен дървен мини-стан.












Вместо прежда, оплетох канап. След оплитането на един ред, следва повторение. С кука или игла за плетене, примките от първия (долния) ред се изваждат/ прехвърлят върху горния ред и така той заема мястото на първия ред плетка.













Продължаваме, докато се получи плетиво с квадратна форма. Завършваме с вплитането на закачалаката в плетката. Поставяме основата на закачалката между двете дъски с пироните и продължваме с два реда плетка върху основата. Така "вградена" закачалката държи плетката.

И за да видите за какво служи, ви представям и практическото приложение на закачалката за бижута, която стана част от открития наскоро магазин за нещица на "Компот от круши".

Ако нямате закачалка, можете да сложите плетивото в рамка.

Сега вече е елсно да изберете какви обици да сложите - всички са закачени пред очите ви.

Специални благодарности на Боби и Ангел!

Книжна елха

Време е за предколедно почистване. Трябва да се избърше навсякъде, но и да се подреди. Свалените от рафтовете книги, трябваше да бъдат подредени обратно. Вместо това, си останаха натрупани една върху друга - като елха.

Сигурно сте виждали и други такива в интернет, но тази е с размерите на истинска елха.

Опасахме я с лампички. Тук-там в очакване на Коледата, по книгите са чучнати Снупитата, които иначе си седят по рафтовете.

И светна!

Paint the rain... или спирограф в природата

Зъбни колела, които рисуват. Дълго време не можех да си спомня как се наричаше това чудо. Колко много неща забравя човек, когато порасне.

Спирограф или Hypotrochoid art set вече отново го има по книжарниците.

Хипотрохоид всъщност означава "равнинна крива, описана от точка Р, фиксирана спрямо окръжност с радиус b, която се търкаля по вътрешната страна на друга, направляваща окръжност с радиус а по-голям или равен на радиуса на първата окръжност, където h е разстоянието от точка Р до центъра на вътрешната окръжност".

Нямаше да си спомня за рисуващите зъбни колела, ако не беше дъжда и капките в локвите. Тази снимка взех оттук. Впечатли ме, понеже е от ония фотографии, дето те карат да ги гледаш дълго, без да знаеш защо. Дано авторът ми прости, задето оцветих снимката му.

Ако някой възрастен види шарените кръгове, положително ще се наложи да му обяснявам какво е това.

Мога да рисувам локви :)

Paint the roofs или... оцвети покривите

Хрумка, която се появи, докато гледах детските рисунки на едно пораснало вече дете. Когато видях как сина ми рисува с новите технологии, вече ми беше ясно, че човек може да рисува и без да гледа какво правят ръцете му. Прииска ми се да опитам и му заех Pen Tablet-а, който впрочем вече не е такава новост. Същото може да се постигне и ако се рисува само с мишката, но линиите стават по-насечени.

Избрах си една тъмна снимка на свечеряващото се небе над квартала и започнах от керемидите - както ги рисуват децата.

После дойде ред на комините - тухлени, разбира се.

Втората снимка, която избрах е правена през лятото в парка на "Военната академия", но понеже идва есента, дърветата смениха цветовете си и всичко стана по-шарено.

Ето и какво се получи - стои като избродирано в час по трудово.

Смятам скоро да опитам и с други снимки, може и черно-бели. Старите портрети и репортажни снимки от вестници изглеждат подходящи за целта.

До скоро.

United colors of how2make :)

Шал от молекули в пастелени тонове

1. Коприна;
2. Контур;
3. Бои за коприна.
4. Четка за нанасяне на боята;
5. Ютия за фиксиране на боята.

Приятна за докосване, коприната подканяше да бъде обогатена с цветове, интригуващи комбинации от загатващи и изчистени форми.

Алхимия с молекули в пастелени тонове, свързани в безкрайни вериги на една цяла цветна композиция от един "мъдър" контур и една "луда" четка.

Мъдрият контур правеше всичко по силите си, всичко, за което беше предназначен - да определи очертанията, да сложи ред в цялата композиция.

Коригираше опитите за бягство от предначертаната линия, където е необходимо..

Действаше ясно, подредено и точно - до съвършенство!

Но тя... Лудата четка! Контури?! Тя ги разбиваше. Цветовете минаваха всичкиграници.

Модел за подражание? При тази материя?! Тя ги отведе отвъд техните способности. Освободи ги и те се самозабравиха.

Разтекоха се до сливане и превърнаха дефекта в ефект.

Можете ли да го откриете?

Везано с огнен конец

Подобно на везаните картички, шевиците отново вдъхновиха няколко композиции, само че този път върху дърво.

Ето нещата, които ви трябват:

1) Парче дърво - избрах дървен моливник, направен от бъзов клон, но може да се използва всякаква дървена повърхност.

2) Орнаменти от шевици - взех ги от една книга, която имам "Български народни шевици" от Елена Тодорова.

Подбрах по-изчистени схеми, защото няма как да бъдат нарисувани с цвят върху дървото.

3) Мек молив, с който "копирах" схемата с хиксчета върху дървената повърхност.

Изключително лесно е - като редене на детска мозайка.

4) Поялник, с който "избродирах" малки точици по начертаните предварително схеми от хиксчета /или кръстчета - в зависимост от гледната точка ;)

Бродерията изисква прецизност и търпение, което води до чести почивки за поялника, но това е добре дошло и за "сръчните" пръсти.

И макар да няма цветове, орнаментите запазват своя ритъм, симетрия и контраст, благодарение на изчистената геометрична форма на шевиците.






















Следващата шевица отново е от Елховско - >

Така с "огнен" конец и няколко парчета дърво облякох моливниците в народни носии, и зачаках следващото подрязване на бъза :)

United colors of beads... Шарени, та дрънкат! 2

След подрънкващите обици и шарения пръстен, дойде ред на отдавна забравена, но иначе сравнително лесна идея за аксесоар - безопасна игла с мъниста.

Разбира се освен мъниста може да се използват и шарени звънчета, също и малки камъни, мидички и каквото може да се наниже на една малка игла.

По навик тук ще кажа и какво е необходимо, за да се направи безопасната игла-брошка:

1) малка отвертка за очила или швейцарско ножче;
2) безопасна игла;
3) мъниста;
4) клещи (които забравих да сложа на снимката ;)

И така пристъпваме към пипкавата работа...

С помощта на отвертката (или върха на ножчето) разширяваме сгъвката на главата на безопасната игла, така че да можем да я отделим.

Мънистата нанизваме на рамото с тъпия край, което по принцип е захванато в главата на безопасната.

Оставяме малко място рамото с тъпия край отново да влезе в главата на безопасната.

Затягаме с клещите. Проверяваме дали главата е добре захваната като леко дърпаме.

Иглата е готова да бъде закичена.

За да е пълен комплекта, скоро ще направя и огърлица, която едва ли ще отговаря на представата за гердан, но със сигурност отново ще е шарена, та чак ще дрънка :)