Всеки, който започва да прави картички си мисли, че така ще спести средства.
Истината е, че ако продължи да го прави, то ще е защото се е появила вътрешна потребност да създаде нещо прекрасно за някой специален човек или повод.
Тази мисъл прави времето, прекарано в правене на картички скъпоценно.
Рисуваните картички от снимките са на заготовки от кадастрон, подходящ за акварелни бои. Размерът е 10см/14,8см.
Снежинките на първата картичка са направени с подострена свещ, но може да се използва и бял маслен пастел. По този начин, когато минавате с напоена с водна боя четка, местата с восъчните точки остават неоцветени.
Цветята на втората и третата картичка са направени по много стар, познат още от детската градина начин - напоената с боички четка се натиска върху листа в кръг, така че да се получи нещо като ветрило. После, с химически или акварелен молив, правим очертания на цветовете, така както намерим за добре.
Последната картичка е направена с пръсти. Намокряте червената боичка и си завъртате палеца в нея.
После поставяте отпечатъците си върху хартията, подобно на цвета на мак - всеки палец е отделно венчелистче. С химически молив или акварелен молив се оформят тичинките.
Пликовете за картичките са ръчна изработка и са съобразени с размера на картичките.
За да имат завършен вид и за да изглеждат още по-специални, готовите картички не се слагат в пликовете, а върху тях, опасани с кадифена или тюлена панделка.
Самите панделки се подрязват леко косо, като предварително се измерва нужната дължина. За да се избегне отвличането на вниманието от рисунката върху картичката с джуфка от панделката, която ще доведе и до излишна загуба на материал, просто закрепваме двата края на панделката с карфица. Карфицата може да е с перлено топче или мънисто.
Удобен и търсен ефект напоследък е, да се предлагат пожелания за различни поводи.
