Как да направим...

Идеите, които ще намерите тук можете да направите и сами. Някои от тях са полезни, други са просто "за красота", но всички те са предимно за забавление.

неделя, 30 октомври 2011 г.

Halloween... или началото на зимата

Няколко дни след Димитровден, който бележи началото на зимата у нас, идва и Helloween. Всички го харесват най-вече заради децата. Тъй като не е български празник, така и не успявам да му обърна нужното внимание, а и за него има достатъчно информация навсякъде. Но стараейки се да зарадвам и улесня хората, които все пак му отделят от времето си, нахвърлях няколко неща, които могат да се доразвият като идеи за празника. На първо място е маскирането. Ако нямате идея за цял костюм, то поне една маска или шапка ще ви спаси. Поканите за карнавала могат да са ръчна изработка, изрязани от картон и във формата например на черепи, които се отварят подобно на картичка. Най-голямото забавление за децата са дребните сладки и тяхното правене. С рецепта за обикновен кекс, можете да направите много и малки кексчета, върху които да поставите бисквитка, подобно надгробен камък и да напишете нещо с течен шоколад.
Някъде из кулинарните сайтове ми попаднаха красиви рози, направени от черен шоколад, но тази идея е повече за професионални сладкари. Класическите тиквени фенери, могат да се заменят с хартиени, каквито намерих в едно старо списание. Освен лакомства, на Helloween могат да се разменят и дребни подаръчета. Кибритени кутии, облепени специално за случая със "страховити" картинки - вещици, черепи, паяци... Дребни лютиви бонбони, ключодържатели, карти за игра "Черен Петър", домино и др.
И накрая ми се иска да се върна към Димитровден. Според легендата, Димитър язди червен кон. Самият той има дълга бяла брада, от която се сипе сняг. Преди празника е задушница и се ходи на гробища. Почистват се гробовете на близки и роднини. Някъде се правят курбани. Освобождават се ратаите от служба и с преливането на първото вино започва зимата, и покоя на земята.

И тъй като времето тази година ми стигна единствено за есенната украса, оставям фенерите за някой друг път, а попадналите ми малки кратуни позлатих, подобно на златните орехи и в унисон със "златния октомври", които според мен подхождат именно на Димитровден и миризмата на печена тиква.

събота, 22 октомври 2011 г.

Angels before X-mas

For the preparation of these angels found in an old Burda magazine you will need:

water colours,
coloured paper or cardboard,
glue,
thread,
tracing paper,
indigo.






First we copy the angel on a tracing paper. Then using indigo paper we trace it on the coloured paper.

The clouds we cut from blue paper. The angels are from rose or yellow paper. If you don't have such "skin" tone cardboard just paint it after cutting.

Knot the thread from the top of the cloud in order to suspend it.
Then knot thread from the cloud to the hair of the angel.





Then make some triangles from yellow paper and glue them making a star from two triangles and leaving the thread between, so they can hang without making knots.






Here it is the result.

The angel has blue pijamas, blue eyes and blond hair.








You can hang the angel from your luster or at the window.

неделя, 16 октомври 2011 г.

CARAN d'ACHE - вдъхновението на една по-различна коприна

В началото е емоция, в края – мечта. Така започва и свършва посланието на CARAN d’ACHE. Думата „емоция” е в първото изречение, а „мечта” – в последното. Това забелязах, много след като бях омагьосана от техните произведения. „Писалката е преводач на душата”, казал Сервантес.  Откривайки вдъхновение в древните символи, CARAN d’ACHE са сътворили не просто писалки, а шедьоври, всеки един от които е талисман по рождение.  И въпреки, че не се споменава никъде, със сигурност вдъхновението на CARAN d’ACHE има нещо общо с Емануел Поаре, наричан още именно Caran d'Ache. И така, омагьосана от историята на всяка една писалка, разглеждайки със затаен дъх всяко едно послание от Волтер и Толстой, през швейцарските планини и световните архитектурни достижения, чак до Гагарин и Третяков, удивена от гениалната логика на цифровите послания в броя на изработените писалки от всяка уникална серия, все повече се ентусиазирах за нещо свое.

Умът ми препускаше през славянските божества, сенки на хора и къщи, часовникови кули, глаголицата, народните приказки, тракийските мотиви и какво ли още не. Неусетно започнах да рисувам отделни елементи от символи и механизми, да търся и комбинирам цветове и форми. Накрая оставаше само да пренеса идеите си на подходящия „носител”. Обичаен избор би била картината, но аз търсех нещо по-нестандартно, което да съдържа в себе си идеята за талисмана. Нещо, което не се набива на очи и въпреки това впечатлява.

Лесно преносимо, ефирно, предизвикващо не само емоция, но и усещане за ... цялост. И така стигнах до коприната.
Коприната поглъща цветовете по свой си начин и е цяло изкуство да ѝ противостоиш, за да създадеш свои образи. За целта първо се очертава образа, а после се оцветява като в детска книжка за оцветяване.
Всеки елемент от рисунката трябва да е със завършен контур, за да няма "изтичане" на цветовете.


И така, след дълго чакане, контурите да изсъхнат, нанасяме боята в отделните елементи. Всеки отделен цвят съхне по отделно. След като вече няма неоцветен елемент от цялата картина, шалът се изглажда с гореща ютия. 
Цветовете в един шал са ограничени до 5, максимум 6 и преобладават от топлата гама или от студената, като към групата на студените си позволих да добавя жълтото, а лилавото нанесох за акцент и като "братовчед на синьото.

Винаги в една картина трябва да има пътечка, по която светлината да си тръгне. С други думи, ако картината има светъл център, той не бива да е затворен сам за себе си, а трябва да има светли, топли акценти и другаде в композицията.

Едва ли от CARAN d’ACHE подозират за превъплъщението на тяхното вдъхновение, така както някога Айвънхоу едва ли е подозирал, че с рицарска ризница може да се облече писалка.

неделя, 9 октомври 2011 г.

Самородни стриди

Освен за храна, стридите с тяхната неправилна масивна черупка, могат да се използват и за украса. Големината им достига дължина 7-8 см и ширина 5-6 см. Едната част от черупката, на която стридата лежи върху скалите, е по-голяма и по-дълбока от другата. Тя може да се използва за съдинка за подправки или за пепелник. Уместен подарък е, защото в нея могат да се поберат дори бижута.

За да не бъде просто черупка, реших да ѝ придам малко блясък. За да се задържи, каквото и да е на ръбестата черупка, е необходимо да се напои добре с лепило за керамика. Нанасянето на лепилото става с твърда четка.



Черупките трябва да се пипат внимателно, защото ръбовете на отделните наслоени пластове са остри и има опасност от порязване.

След като попие в черупката, нанасяме още един слой лепило и започваме поставянето на декоративната позлата, която представлява тънки разноцветни станиоли. Разбира се, може да се използват и едноцветни листове позлата, за да бъде покритието или само златно, или само сребърно.
При използването на разноцветни станиоли, стридите заприличват на самородно злато, което се дължи и на неправилната форма на черупката им.
За да се избегне оронването на покритието от позлатата, запечатваме черупките с лак. Лаковото покритие може да се нанесе както с четка, така и с обикновен спрей. Отново използвах матиращ лак, тъй като е по-подходящ за неравни повърхности, а и черупките на стридата по принцип не са гладки и не предполагат гланциране.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

An elephant finger puppet



You will need:
thin card
paints or crayons

Copy the outline of the elephant shown on the right or just make your own. Cut it out.













Cut a hole as shown, big enough to take your finger. Your finger is the elephant's trunk!

Colour the elephant.

If you wish you can also paint your finger to match the elephant's body.

неделя, 2 октомври 2011 г.

Златна украса

Много хора не харесват есента, най-вече защото след нея идва студената зима. Есента е най-богатия сезон, като започнете от тоалетите за обличане (през есента можете да видите едновременно жени, облечени в летни рокли и хора, загърнати в шалове и жилетки), преминете през сезонната кухня и стигнете до декорациите. Хубавото на есенната украса е, че може да се използва и през зимата. Обръч от сухи клони, предназначен за свещника на масата например, бързо може да се превърне в коледен венец.

Онзи ден, разхождайки се в близкия парк, събрах няколко шишарки и малко жълъди. Към тях добавих и орехите, които имах. Купих златен спрей - матов и гланц.

Най-напред почистих, основно орехите, от влакънца и нишки по черупките. Поставих шишарките, жълъдите, орехите, а даже и няколко бадеми върху вестник.

Напръсках ги най-напред от едната страна с матовия златен спрей. Изчаках да изсъхнат, след което ги обърнах, за да ги пръсна от другата страна. След като изсъхнаха добре, ги огледах, за да довърша местата /ако има такива/, останали непокрити от златната боя.

Повторих процедурата с гланцовия спрей, като този път нанасянето може да не е толкова обилно. Важното е на места да има златист блясък.
Събрани накуп в дървена купа или кутия, напомнят старо златно съкровище.

Разпръснати или в комбинация със сухи листа придават неповторим уют на масата.

Лично аз обичам да ги подарявам. Винаги нося по нещо златно в джоба си.

А когато есента свърши, закачам златните шишарки на елхата. Златните орехи и бадеми пък са чудесна добавка към коледните лакомства, които опаковаме в торбички за най-малките.

Орехите са символ на мъдрост, плодородие и дълголетие, затова вървят ръка за ръка с коледните късмети.