A coffee pot stand

For the coffee or teapot stand you will need:
glue
varnish
spring clothes pegs
sandpaper

Twist the flat ends of each clothes peg to remove the spring and glue together the two flat sides of the peg. Join the clothes peg pieces to make a circle by gluing the sides of the pointed ends together. Leave to dry.

За дървената поставка за гореща кафеварка или чайник, се нуждаете от: лепило, дървени шипки /от онези с пружините/, лак за дърво и шкурка.
Завъртете двете части на дървена щипка за пране, за да премахнете пружината в средата и залепете заедно двете плоски страни на щипката. Съберете отделните двойни парчета, така че да получите кръг, чрез залепване отстрани на краищата към острия им връх. Оставете да изсъхне.

 

Gently sandpaper both surfaces to remove specks of glue. Varnish both sides if you wish.

Внимателно почистете с шкурка двете повърхности, за да премахнете петната от лепило. Лакирайте двете страни, ако желаете.

Now you have a perfect handmade coffee pot stand.


Сега имате перфектна ръчно изработена поставка за кана за кафе.

X-mas design papers

Тъкмо, когато си мислех, че вече няма време за повече Коледни картички за тази година, жената в магазина за материали, откъдето обичайно пазарувам хартии, ме разпозна от летните ми опити за картички-пликове за пари. И ето, че се прибрах с ново дизайнерско блокче.
За направата на картичката използвах:
лист картон 30х30см или две парчета 30х20см и 20х10см,
ножица,
макетно ножче,
лепило,

Подготвих картичката по описания в предходна публикация начин - Картички за специални случаи

 

Направих всичките 12 листа за около 2 часа. Мотивите на хартиите са изключително разнообразни. Има както семпли и елегантни - само с райета и тук-там зимни елементи, така и по детски забавни - със снежни човеци и пингвини. Реших този път да пропусна панделките, за да не ги претрупвам.

Тези картички се оказват особено добър избор тази година, защото за жалост хората имат все по-малко време да обикалят магазините в търсене на подаръци. Харесват ги както за тинейджъри, така и вместо подарък за цяло семейство.

Подходящи са за поднасяне на билети за лотарията, за Новогодишни концерти и естествено класическите фирмени изненади - вместо бонуса да е в обикновен бял плик, да е поднесен изненадващо с картичка за пари.

Новогодишни късмети

Едва ли има българин, който може да си представи Нова година без класическата баница със сирене и яйца. В нея по традиция се слагат пара и дрянови клонки. Според пъпките по клончето се наричат късметите - за здраве, дом, женитба, късмет, реколта... Ценностите са се изменили през годините и днес наричаме дряновите пъпки за екскурзия в чужбина, кола, мезонет, кариера...

Едно със сигурност се е пренесло във времето до наши дни - всеки тръпне в очакване на късмета си. У дома завъртаме баницата и всеки взима падналото му се парче, а децата започват трескаво да ровят в търсене на паричката. Възрастните се обединяват повече около пожеланията, а когато те са хубави ги помнят и носят със себе си цяла година.

Преди няколко години започнах да събирам всякакви римувани късмети. Най-напред открих такива в готови кори за баница в близкия магазин. Разбира се не всички бяха подходящи, според моите разбирания, но част от тях продължих да използвам и до днес. Отначало ги преписвах на компютъра си, но после се върнах към изписването им на ръка, защото така са по-ценни и впечатляващи. За баницата ги преписвах с молив върху паус, но после късметите започнаха да стават все повече и повече... Докато...

Един ден не ми хрумна да ги навия и да ги сложа в буркан - от старите от лютеница "хорце", за да може лесно да се бърка в него с ръка и хората да си взимат произволен късмет. Но бурканът стоеше незабелязан... Затова реших да му сложа етикет. След като късметите ми бяха в рима, редно беше и текста на етикета на буркана да е римуван:
"Пожелай за Новата година дар,
Бръкни в бурканчето със жар
И нека твоето желание,
Се сбъдне в миг - като ухание!"

Сега този буркан стои в работата и всеки, който мине вече го търси с поглед. Късметите са над 120 и няма повтарящи се. Събирах ги в продължение на четири години. Една част от тях попаднаха при приятели в малки платнени торбички. Други станаха част от новогодишни тържества с големи питки и баници. Имаше и омотани с червен конец, които самостоятелно - в малки стъклени бурканчета, достигнаха до хората, заедно новогодишните подаръци.

Нека да обърна малко внимание и на направата на късметите. Освен текста, можем да помислим и за хартията. За баницата, вече стана ясно, че трябва хартията да е оризова или паус, за да издържи на високата температура в печката, а и мазните петна ѝ личат по-малко.
За късметите в буркана хартията може да е обикновена - бяла или в различни цветове. От един лист А4, сгънат на две по късата страна, после на 8, излизат общо 16 еднакви по размер листчета.

Листчета за изрязани с къдрава ножица, за да се подчертае, че са ръчно изработени. След което започва голямото писане на текстовете. Разбира се, винаги може да се измисли начин, напечатани или изпринтени, късметите да имат подобен вид, но ако искате хората да ги носят дълго в джоба си, направете ги на ръка - с мастило /с писалка, а не с химикал/, изрежете ги сами, дори да не са съвсем равни, навийте ги и ги омотайте с червен конец. Ефекта си заслужава.
Защото...

Никъде няма да намерите същите като вашите ръчно изработени късмети и ще сте сигурни, че радостта от получаването им е неподправена и уникална.

След като приключите с късметите, не забравяйте да приготвите дряновите сурвакници, че освен късмети за всички, да има и за вас - от всяка къща, в която ще дадете от вашите късмети, да получите дарове и усмивки.

Коледен кръжок "4 леви ръце"

Елате на Коледния кръжок "4 леви ръце"!

Предлагаме оригинални идеи, които можете да направите и сами у дома:
1) Игра с моделин/ тесто в празнични форми;
2) Снежнобели елхи от хартия;
3) Камъни с коледни апликации;
4) Ангели от картон.

Нямате нужда от специални материали и подготовка. Носете единствено въображението си!

Очакваме ви по обед
към 12:00ч. на 17 декември в "Дада" на ул. "Георги Бенковски" №10.
За информация и записвания: +359 899 04 55 87

За да избегнем предколедната истерия по купуването на подаръци, предимно от големи вериги магазини, пълни с тълпи от хора, стигнали до там, минавайки през най-големите задръствания, тази година направихме нещо различно. Създадохме сами ЕКОледна украса, която първоначално беше замислена само като украса, но впоследствие някой неочаквано реши, че това са идеалните подаръци за колегите в офиса. Друг видя в малките фигурки неделното забавление за цялото семейство. Трети с радост пренесоха у дома си, заедно с ефирните хартиени елхи, и зимното празнично настроение. Едно малко момиченце порасна поне с един килограм, защото напълни джобовете си с камъни, а трите му майки /не разбрах коя от трите жени, които го придружаваха му беше майка/ си излязоха усмихнати до уши с ангели от картон и играчки от моделин.

Въпреки че никога не бяха правили подобни неща, "левите" ръце на участниците в кръжока направиха чудна украса. Фигурките от моделин бяха облепени със салфетки, след което украсени с лепило с брокат. Така дядо Коледа се сдоби с истинска брада, а клоните на елхите се обсипаха с пухкав "сняг". Имаше и нови идеи - играчки с "арматура" под формата на вградени елементи като сърца и цветчета от тел. Там където търпението не достигаше, на помощ дойде червената боя и така играчките вече имаха две страни.

Това е лесен вариант за една стилна елха в червено. А някои фигури от моделин останаха само с "тропоска" от ситни дупчици, направени с върха на дървен нож. Дупката на фигурката, през която трябва да се прекара панделка или канап за закачане, направихме изключително лесно - с кръгла сламка, като натискаме единия ѝ край върху мекия моделин. Съвсем завършен вид "тропосаните" играчки придобиха, след като ги закачихме на обикновен канап.

Да не пропусна да обобщя най-необходимите и основни неща за организацията на ЕКОкръжоКоледата:
мушама - за да не изцапаме масите на заведението /Dada Cultural club, което любезно ни предостави половината от площта си/; дървени дъски, върху които разточвахме моделина /с благодарност към Кремена, която ги отряза специално за кръжока/; салфетки, лепило, дървени инструменти, пинцети, ножици, канап, картон, хартиени подложки, спрей, вестници и... подробен списък, съдържащ още: клещи, кламери, пликове...

И най-важното - приятели, с много фантазия и всеотдайна помощ, защото се иска много малко, но и много, за да превърнеш една пластмасова тръба в точилки за разточване на моделин :D

Сигурна съм в едно - четири и повече "леви" ръце могат да върнат Коледния дух, където пожелаете.

Още ръкоделни зимни картички

По носовете ще ги познаете - Снежковците винаги са с моркови вместо нос. Според Снежкото - и модела картичка. Този тук е легнал на шейна - виждат се ските на шейната. Хрумна ми, че вместо високо по планинските склонове, той може просто да си лежи в космическия Коледен кораб, а шейната да му е легло. Естествено космическия кораб има илюминатор от пластмасово фолио или прозрачна подвързия. За да се залепи по-добре на хартията, фолиото е прикрепено със снежинки.

Затворената картичка изобразява кораба отвън. Металният му корпус е направен от фолио за печене, а долната част е намазана с лепило и поръсена с изкуствен сняг. За направата на кораба са използвани още:
флумастери;
златист маркер;

Нарекох го Снежко в Космоса. 
Не забравяйте въображението за командната зала ;)

Следващият Снежко наднича от дупката на иглу, направено от прегънат на две картонен лист и оформен с ножица в полукръг, така че сгъвката да остане на покрива на иглуто. Втори полукръг е изрязан и оформен по горепосочения начин (подлепен с прозрачна подвързия) като прозорец.

Остава да очертаем ледените тухли една по една, като не забравяме да оставим място за пожеланието "Весела Коледа!". Запълваме всяка тухла с лепило и поръсваме с изкуствен сняг или натрошени коледни играчки. Добре е след като лепилото изсъхне, да поизтупаме картичката, за да изпадат излишните изкуствени снежинки.

Този е Снежко на Северния полюс.

Остават още няколко...


< Снежко в облаците:

И Снежковци в планината >:

Ръкоделни Коледни картички

Декември е месецът на пълните пощенски кутии. Пълнят се с картички, някои от които помним дълго. Със сигурност се радваме най-много на детските писма и рисунки, но защо да не опитаме, да зарадваме близки и приятели с нещо свое.
И така с лист картон А4, молив и водни бои се захванах да нарисувам Коледата на картичка. Прегънах двата края на късата страна, така че да се срещнат по средата на листа. Маркирах горе-долу покрива, като добавих и комин.

Отвътре нарисувах няколко етажа - като в плевня. Добавих тухли - за повече уют. После стълби към прозорец на едното крило на картичката, откъдето наднича Снежка и врата- на другото крило, откъдето се подава друг любопитен Снежко. В средата нарисувах огнище, но за да е картичката съвсем 3D и още по-анимирана, изрязах процеп над камината. За да скрия огъня, през процепа проврях правоъгълно парче картон, на което нарисувах рамка на прозорец, през който се усмихва поредния снежен човек, а под него се зеленее украсена елха.

Правоъгълното парче се движи през процепа нагоре-надолу, като елхата ту е над огнището, ту - пред него. Отвън заскрежих прозорците с блясък и снежинки. Пуснах ледени висулки от керемидения покрив.

Представяте ли си, леля ви да получи такава картичка в началото на декември?! Почти сигурно е, че ще я вади всяка Коледа, спомняйки си за човека, който я е направил.

Нейно Величество - Елхата

Всяка година вадим кутиите и откриваме старите забравени играчки. Проверяваме лампичките дали светят и започваме голямото суетене около Нейно Величество - Елхата. Започва голямото чудене каква точно да е украсата, а децата се изкушават да закичат всичко: от дървени играчки в комбинация с карирани панделки, хартиена украса в различни форми - звезди, фенери, и снежинки, до изящни стъклени украшения - топки, камбанки и шишарки.

Според старите поверия, на елхата трябва да има 12 специални играчки: Ангел, който да ни закриля; Птица, носеща радост; Риба - за благодат; Кошница с цветя - за добрите пожелания и Кошница с плодове - за щедрост; Сърце, което ще ни донесе любов; Къща - за подслон; Борова шишарка - за плодородие; Заек - за надежда; Роза - за привързаността на хората един към друг; Дядо Коледа - за доброжелателност; Чайник - за гостоприемство.

Да хапнем от вкусните гозби, да разтворим с любопитство късметите, да прочетем пожеланията от Коледните картички... Всичко това се случва около елхата. Напоследък често се използва украса в червено и златно. Тази година оранжевото излиза на мода, в комбинация със сребро. За семплата украса в два цвята, подходящите гирлянди и лампички също трябва да са едноцветни - например бели. Остават броени дни до Коледа и колкото по-рано украсите елхата, толкова повече ще ѝ се радват децата. В допълнение към избраната украса, тук-там по клонките може да се сложат малки късчета памук, както правеха бабите едно време. Не съм сигурна дали е всеобща традиция, но у дома всяка година на елхата задължително слагаме нова играчка. Остава да чакаме - някой да сложи и... подаръците! (ако сме били послушни ;))

Коледни камъни

Трябват ви няколко гладки бели камъка - от онези, които се използват за декорация на градини и саксии. Салфетките с мотивите за декорацията е добре да са с различни и повече на брой коледни изображения, за да могат да се използват в комбинация и да не се повтарят. Нанасяте лепилото върху повърхността на камъка, след което залепвате коледната картинка. С помощта на четката нанасяте още един слой лепило върху салфетката, така че да изкарате въздуха.

Оставяте да изсъхне.

Фиксирате с безцветен спрей, за да можете да използвате камъните и във влажни помещения.

Салфетките, които избрах бяха изключително подходящи за комбиниране, защото на тях имаше елени, теглещи шейни с подаръци, снежни човеци и много дядо Коледовци.

Така на една маса попаднаха всички елени, начело с Рудолф, няколко красиви зелени елхи и много различни дядо Коледовци и Снежковци.

За няколко дни камъните се разпръснаха по света на групи. Един впряг остана на перваза на прозореца в очакване на следващата Коледа.

Paper X-mas tree

 

В очакване на зимните празници, все по-често се замисляме за украсата. Не им е лесно на хората, които държат витрините им да са уникални на Коледа. Може би едни и същи идеи сменят декоратора си, но в крайна сметка важното е да носят радост, а напоследък - и да са евтини, и екологични. 

И така, търсейки бързо решение за коледна украса, съвсем случайно попаднах на витрината на руски магазин за дрехи. Огромни бели кръгли мушамяни покривки, превъплътили се в бели елхи. Ако просто го разкажете, няма да прозвучи никак впечатляващо, но когато го видите... грабва!

Първото, за което се сетих като ги видях, бяха колосаните плетени "мильо"-та, които седяха някога по масите почти във всеки хол. После се сетих, че някъде съм виждала хартиени такива, които се използват за рождени дни.
Всичко, което трябва да направите е да отрежете от центъра по радиусите под прав ъгъл триъгълник, след което да съберете двата "радиуса" и да ги залепите, така че да получите конус.

Толкова бързах да видя дали ще се получи, че вместо лепило, използвах обикновено тиксо и на места краищата не са напаснати добре, и не са плътно залепени, но идеята е реализирана и определено хартиените елхи ще станат част от украсата тази Коледа.
За стъбло използвах дървен шиш от онези, на които нанизваме месо за печене. Но ако искате елхите да висят от тавана или лампата, ги нанижете на връв, като за стопер направете възли под върха на всеки конус.
Ако използвате по-твърда хартия, може да закачите тук-там по някоя истинска стъклена топка, а дантеления ефект да направите на ръка с перфоратор. В допълнение, може да залепите топчета от памук, като пухав сняг или да намажете краищата на конусите с лепило и да ги поръсите с начукани стъклени стари играчки за елха.

Ако са съвсем малки, направени от малки конуси, самите те могат да бъдат закачени като играчки на елхата.

Остава да измисля начин за съхранение на хартиените елхи, така че да могат да се използват и догодина, без да заемат много място и да събират прах. За 4 до 6 часа успях да направя приблизително двадесет елхи.

Стъблото този път е от канап, като отделните конуси се държат на възли, разположени на равни разстояния един от друг.

Ако не искате елхите да са съвсем бели, можете да ги напръскате с цветен спрей. Елхите заедно със снежинки и малко от ангелите вдъхновени от списание Бурда станаха част от коледната украса на малък магазин.

Освен материали за самата украса, ако нямате представа за особеностите на мястото, което трябва да бъде декорирано, винаги носете със себе си канап, тиксо, тел, игла или пинцети, клещи, лепило, ластик и вестници. Не забравяйте и джобно ножче! Възможно е да ви потрябват чук и пирони, но ако украсата не е тежка, тиксото и телта вършат същата работа.

И още нещо много важно за хартиената украса - разположението ѝ трябва да е съобразено със светлината. Хартиените елхи стоят най-добре под висящи абажури или луминесцентни лампи. Когато светлината преминава през хартията, фигурите пропускат лъчите и хвърлят красиви сенки по пода и стените.

Движението на въздуха кара хартията да се движи и трепти, затова няма да сбъркате, ако разположите фигурите на пътя на струята въздух, която излиза от климатика или ги пуснете да висят от корниза на пердето над радиатора, откъдето топлия въздух, вдигайки се нагоре ще ги поклаща.

А най-важното за украсата е коледния дух.

Language in a pocket

Някога учех думите по френски от тетрадка-речник, като закривах с едната ръка ту българските думи, ту френските. Отделно ни караха да пишем всяка дума по 10 пъти в така наречената тетрадка Brouillon. Има и по-лесен начин. В предучилищната майка ми ми беше изрязала малки правоъгълни листчета и от едната страна пишех думата на английски, а от другата - превода ѝ на български. Когато дъщеря ми на свой ред започна да се рови в речниците, ѝ показах малкия трик за учене на думи в автобуса с шепа листчета в джоба.

Листчетата седят в буркани от компоти, откъдето сутрин пълним джобовете.

Предколедно от кухнята

Някога правехме мъниста от тесто, направено от брашно, сол и вода. Шарихме опечените мъниста с водни бои, а после подобно на великденските яйца, мажехме с памук, напоен с олио. Искаше ми се да направя нещо за Коледа от тесто, но за да не се налага да го пека, се насочих към моделина. След първите бастунчета, гевречета и звезди, се сетих за формичките за сладки, с които всъщност правя соленки и които щяха да ми помогнат да направя перфектните играчки за елха.

Първо разточих моделина с точилка. Изрязах фигурки с формичките. На всяка фигурка пробих дупка за въженцето, на което ще увисне, след като се превърне в украшение за елха. За да изсъхнат по-бързо, ги оставих върху дъска на радиатора. След няколко часа вече бяха готови да придобият не само форма, но и цвят. Реших да заменя боите с апликации с мотиви от коледни салфетки. Отделих най-горния слой от салфетката и изрязах мотивите. Намазах фигурките с лепило - първо от едната страна. Залепих мотивите.

Отново оставих да изсъхнат. Повторих процедурата и от другата страна. Нанизах връвчиците през дупките и така играчките бяха готови.

Ако нямате салфетки с коледни мотиви, може да използвате станиоли от бонбони, за да увиете фигурките. А ако все пак имате повече време, можете да се върнете към идеята за рисунките с водни боички.