CARAN d'ACHE - вдъхновението на една по-различна коприна

В началото е емоция, в края – мечта. Така започва и свършва посланието на CARAN d’ACHE. Думата „емоция” е в първото изречение, а „мечта” – в последното. Това забелязах, много след като бях омагьосана от техните произведения. „Писалката е преводач на душата”, казал Сервантес.  Откривайки вдъхновение в древните символи, CARAN d’ACHE са сътворили не просто писалки, а шедьоври, всеки един от които е талисман по рождение.  И въпреки, че не се споменава никъде, със сигурност вдъхновението на CARAN d’ACHE има нещо общо с Емануел Поаре, наричан още именно Caran d'Ache. И така, омагьосана от историята на всяка една писалка, разглеждайки със затаен дъх всяко едно послание от Волтер и Толстой, през швейцарските планини и световните архитектурни достижения, чак до Гагарин и Третяков, удивена от гениалната логика на цифровите послания в броя на изработените писалки от всяка уникална серия, все повече се ентусиазирах за нещо свое.

Умът ми препускаше през славянските божества, сенки на хора и къщи, часовникови кули, глаголицата, народните приказки, тракийските мотиви и какво ли още не. Неусетно започнах да рисувам отделни елементи от символи и механизми, да търся и комбинирам цветове и форми. Накрая оставаше само да пренеса идеите си на подходящия „носител”. Обичаен избор би била картината, но аз търсех нещо по-нестандартно, което да съдържа в себе си идеята за талисмана. Нещо, което не се набива на очи и въпреки това впечатлява.

Лесно преносимо, ефирно, предизвикващо не само емоция, но и усещане за ... цялост. И така стигнах до коприната.
Коприната поглъща цветовете по свой си начин и е цяло изкуство да ѝ противостоиш, за да създадеш свои образи. За целта първо се очертава образа, а после се оцветява като в детска книжка за оцветяване.
Всеки елемент от рисунката трябва да е със завършен контур, за да няма "изтичане" на цветовете.

И така, след дълго чакане, контурите да изсъхнат, нанасяме боята в отделните елементи. Всеки отделен цвят съхне по отделно. След като вече няма неоцветен елемент от цялата картина, шалът се изглажда с гореща ютия. 
Цветовете в един шал са ограничени до 5, максимум 6 и преобладават от топлата гама или от студената, като към групата на студените си позволих да добавя жълтото, а лилавото нанесох за акцент и като "братовчед на синьото.

Винаги в една картина трябва да има пътечка, по която светлината да си тръгне. С други думи, ако картината има светъл център, той не бива да е затворен сам за себе си, а трябва да има светли, топли акценти и другаде в композицията.

Едва ли от CARAN d’ACHE подозират за превъплъщението на тяхното вдъхновение, така както някога Айвънхоу едва ли е подозирал, че с рицарска ризница може да се облече писалка.