Самородни стриди

Освен за храна, стридите с тяхната неправилна масивна черупка, могат да се използват и за украса. Големината им достига дължина 7-8 см и ширина 5-6 см. Едната част от черупката, на която стридата лежи върху скалите, е по-голяма и по-дълбока от другата. Тя може да се използва за съдинка за подправки или за пепелник. Уместен подарък е, защото в нея могат да се поберат дори бижута.

За да не бъде просто черупка, реших да ѝ придам малко блясък. За да се задържи, каквото и да е на ръбестата черупка, е необходимо да се напои добре с лепило за керамика. Нанасянето на лепилото става с твърда четка.

Черупките трябва да се пипат внимателно, защото ръбовете на отделните наслоени пластове са остри и има опасност от порязване.

След като попие в черупката, нанасяме още един слой лепило и започваме поставянето на декоративната позлата, която представлява тънки разноцветни станиоли. Разбира се, може да се използват и едноцветни листове позлата, за да бъде покритието или само златно, или само сребърно.

При използването на разноцветни станиоли, стридите заприличват на самородно злато, което се дължи и на неправилната форма на черупката им.
За да се избегне оронването на покритието от позлатата, запечатваме черупките с лак. Лаковото покритие може да се нанесе както с четка, така и с обикновен спрей. Отново използвах матиращ лак, тъй като е по-подходящ за неравни повърхности, а и черупките на стридата по принцип не са гладки и не предполагат гланциране.